В началото повечето хора започват да правят йога защото изглежда много лежерен и приятен спорт. Приемат, че е чудесен начин да оправиш стойката си, да подобриш издръжливостта на тялото си и да пораздвижиш пукащите стави.

 В последствие установяват обаче, че имат нужда от йога много повече за ума, отколкото за тялото си. Всеки един спорт може да подобри физическото ти състояние, но нито един от тях не ти носи това усещане, че се справяш. Усещането, че даваш на тялото това, което иска и го връщаш към някакво естествено за него състояние.

 Когато малко напреднеш в йога практиките си и спреш толкова притеснително да се оглеждаш дали изпълняваш позата като другите или колко по-добре я изпълняват те, тогава започваш истински да се успокояваш. Тогава ще усетиш, че йога не е спорт, а практика. Тогава ще обърнеш истинско внимание на себе си и ще позволиш на тялото си да ти покаже колко е важно да гледаш навътре. Колко са свързани дъха и тялото и колко – тялото и ума. 

 Всяко тяло има своя ритъм, своите нужди, своите възможности. Всеки от нас чувства по различен начин движението и то му носи различни усещания. Може би най-важното, на което ще те научи йога е да бъдеш себе си – да пребориш твоите страхове, да изкачиш твоите върхове. 

Ходенето в залата се превръща в търсено място за единение и спокойствие на ума, притихване. Навън от залата шума и хаоса, които са започнали да те претоварват, стрес, бързина и всичко останало, което ти е познато – да те заливат и обсебват. Най- вече чувството, че се справяш с всичко друго, но не и със собствения си живот. Оказва се, че не можеш да очакваш да се чувстваш добре, когато се дистанцираш от себе си и когато разчиташ знаците на тялото повърхностно и се потапяш в чувство на вина.  

Започни да ходиш в залата по различни причини. Понякога само за да чуеш добре дишането си. Понякога, защото имаш нужда от медитацията. Понякога, за да покориш една нова поза или да подобриш такава, правена стотици пъти. Всички имаме нужда от тишината, за да чуем телата си, колкото и странно да звучи. 

 Йога несъмнено ще се окаже по-дълбока, от колкото някога си предполагал и по-голямо училище от всяко друго. Пътят не може да се измери в дни и практики. Прекрасно е чувството да видиш колко си далеч от целта и колко много път те чака и това да не те тревожи, а да те радва. Най-хубавата част е да го извървиш като ученик. Дано винаги сме. Позволи на тялото ти да бъде твоят учител и не се страхувай да бъдеш себе си, защото само ти можеш да научиш тези уроци. Никой друг.

 Намасте!:)